Казанлък Инфо - Животът... такъв какъвто го познавате в .:www.kazanlak-bg.info:.

Отварят вратите на родната къща на Дечко Узунов за безплатни посещения

На 22 февруари се навършват 115 години от рождението на именития наш съгражданин художникът Дечко Узунов – една цяла епоха в изобразителното изкуство. По този повод на този ден Художествената галерия в Казанлък отваря вратите на родната къща на Дечко Узунов за безплатни посещения в часовете от 9 до 17.30ч.

Родната къща на акад. Дечко Узунов е възстановена на това място по решение на Община Казанлък още приживе, но е открита за посещения през 1987 г., след смъртта на големия художник през 1986 г. Изпълнявайки волята на Дечко Узунов, съпругата му - Олга Узунова, дарява на галерията 93 творби на художника – живопис, акварели и др., подбрана част от които е включена в експозицията.

В своя творчески път художникът е упрекван, че малко работи, в по-късните години, че е много плодовит. Укоряван е и за бързината и лекотата, с която борави с четка, за уловения мигновено мотив или образ. Живописец, илюстратор, театрален художник, стенописец, преподавател в Художествената академия, председател на Съюза на дружествата на художниците в България на СБХ, директор на Нац. Художествена галерия, член и председател на Международната асоциация за пластични изкуства, член на Европейската академия за наука, изкуство и литература и академик на БАН през 1973 г., носител на множество национални и международни награди – Дечко Узунов е не само майстор, а е една открояваща се фигура в българската култура, така критиците характеризират накратко творчеството и живота на художника.През 1999 г. ЮНЕСКО обявява Дечко Узунов за световноизвестна личност по случай 100-годишнината от рождението му, така творецът получава посмъртно още едно признание за своя принос в изкуството. А Бисера Йосифова пише: В последните документирани записи, запазени в личния ми архив, той се пита на глас какво остава от живота :”…нещо предметно, нещо в изкуството и поколението…Туй преходното е много страшна работа! Аз вече взех да се оглеждам – туй дето съм направил ще доживее ли или няма да доживее…Ако едно произведение продължи да живее и след…, то можем да си мечтаем само. Де да можех отдалеч да видя какво съм направил…”Изкуството на Дечко Узунов “доживя” до днес, съхранявано в десетки галерии в страната, пазено като съкровено богатство във фонда на неговото ателие, дарен на държавата от наследниците му. Маслената живопис в него е показателна за творческия размах и ненаситност на този бележит живописец, който вярваше в силата на изкуството и чиито последни думи бяха : “Ще се издържи и това време, дето иде…”