Казанлък Инфо - Животът... такъв какъвто го познавате в .:www.kazanlak-bg.info:.

Даниел Николов пред Долап.бг: „Бих искал да успея да реализирам кариерата си като изпълнител”

Преди години, когато Даниел Николов беше още изявен ученик от Музикалното училище, той имаше участие заедно с други свои съученици  в Операта, във фоайето. Звукорежисьорът закъсня и дойде две минути преди концерта. Дани му каза: „Господине, това е непрофесионално. Аз не съм пробвал микрофона си и не съм усетил средата. Отказвам да участвам в този концерт”. И не участва,наистина. Тогава си казах наум „От това момче ще стане Голям музикант.“ И Дани е на този път. Още от ученик, от самостоятелните му участия и като солист на Overground Brass Band го познават почти на всички джаз-сцени в страната. Характерен, кадифен, богат, овладян мъжки глас. Плюс – Дал Бог визия – толкова добро съчетание за музикант на 21 век! Дани завърши през 2017 г. НУМСИ „Христина Морфова” в класа на Надя Тончева. Изчака една година и се занимава с различни неща, докато реши много точно и много убедено, какво ще учи. Наесен заминава в Грьонинген, Холандия, където ще учи точно джаз-пеене в Prince Clause Conservatorium. Само да споменем, че за това обучение кандидатстват хиляди младежи, а Дани е един от 14-те, поканени да се явят на прослушване и приет впоследствие.

Ние от Долап.бг сме много радостни за успеха на Дани! Представяме го в рубриката „Млади, красиви, талантливи”, която Уляна Кьосева нещо изостави напоследък!


Как би описал на чужденец и на българин родния си град?
Тук имаш предвид дали по различен начин бих го описал ли?


Да, това имам предвид.

Може би ще има някаква разлика, защото българите ще имат някаква представа със сигурност за нашия град. Обикновено на чужденците казвам  „Стара Загора е един средноголям град в центъра на България”, защото най-лесно могат да си представят къде се намира, ако нямат пък изобщо представа за България.

А че има 7 имена, че е на 8000 години, че е Град на липите, поетите и правите улици не им ли изреждаш?

О да, че  е Град на липите, поетите и правите улици също съм го казвал на чужденците. Българите смятам, че трябва да го знаем и се надявам, че не е нещо ново за голяма част от нашите сънародници. Скоро Стара Загора ще стане много красив град, не че не беше красив досега, просто в момента сме в една „междинна зона” на промени.

Коя история от детството ти е дала криле ?


Не се сещам за конкретна. Аз от много малък се занимавам с музика и по-конкретно с пеене. За щастие успях да съхраня тази мечта да се реализирам с пеене и тя постепенно се сбъдва. Когато се постигне една цел, се появява следващата. Всъщност ще отговоря така: „Всяка една моя постигната цел, свързана с развитието ми в областта на музиката, ми е давала криле”. Като малък участвах в много конкурси за изпълнители и това ми е помогнало да бъда организиран и още по-целенасочен.

А помниш ли думи на човек, авторитет за теб, които са те окрилили ?

Много са – и думите, и хората. От нашия град авторитет за мен е композиторът Кирил Тодоров, почетен гражданин на Стара Загора и създател на Вокалната група „Траяна”. Много пъти сме се засичали по различни конкурси, но удоволствието да се запозная с него, да разговаряме и да направим няколко негови песни от времето на „Траяна” ми е от последните няколко години. Съвсем скоро, през 2016 г. имах участие в  майсторски клас с Давид Линкс, вокалист от Франция и Белгия, когото не бях чувал преди, той гостува на Пловдивския Джаз Фестивал. Той е един от хората, които са ми помогнали да съм още по-нахъсан за пеене. Един ден, прекаран с него беше достатъчен да ме убеди, че искам да се занимавам с пеене и то конкретно и категорично с джаз.

Какви знания и умения от родното школо ти помагат в живота и сега?


Със сигурност много от знанията, които съм получил в Музикалното училище и от моя преподавател по поп и джаз пеене Надя Тончева ми помагат. Смятам обаче, че по-практично е това, което в училище научаваш като поведение, като комуникация с хората, работа в екип, отношение към другите, то е най-ценното и най-важното, по-ценно е от конкретните предмети, защото всеки си избира на какво да наблегне от тях, не може всичко да ти бъде нужно занапред.

Какъв според теб би бил девизът на семейството ти?

Виж, това за девизът на семейството… направо не зная какво да кажа…

Е добре де, музиканти ли сте, артистични ли сте?

Не, никой от моето семейство не се е занимавал с музика по никакъв начин, нито дори баби, дядовци…

Тогава ти си явление в родовете ти?

Така се получава, да.

Тогава да сложим девиза „Всяко семейство си има Явление”. А откъде разбраха родителите ти, че имаш талант в пеенето?

Добре, да сложим. Учителката ми в първи клас им казала,че пея вярно. Това е. Само, че пея вярно, не е говорила за талант. Явявах се на някакви детски конкурси. Бях доста години в Детска музикална формация „Звездопад” и така и продължих, все с пеене.

Какво би имало нарисувано на семейния ви герб?

Честно да ти кажа аз, майка ми и баща ми сме хора абсолютно различни. Аз съм определено различен от тях, но и те двамата са поотделно различни. Почти не намирам някаква обединяваща „тема” или интерес помежду ни, която да ме вдъхнови за общ девиз. Може да звучи странно, но е така. Май аз съм обединяващата точка за тях двамата.

Тогава да измислим девизът да изглежда, както е на старите къщи – над входната врата годината на построяване на къщата и две клонки под нея. Да бъде годината на създаване на вашето семейство и три клонки, съгласен ли си?

Може, да. Тя и годината на създаването на семейството ни е годината на моето раждане. Така че явно голяма роля съм изиграл за съграждането на семейството. Добре, това да бъде семейният ни герб.

Кое от преживяванията на детството не бива да се пропуска за нищо на света?


Да си максимално безгрижен. Говорим за ранното детство. Да не се натоварваш с мисли за бъдещето, то така или иначе ще се случи. Да не се товариш с работи, които ще ги работиш като възрастен човек.

А ти не си ли свирил на пианото, когато приятелчетата ти са играели навън?

Ами да, но то на мен ми харесваше. Малко са били моментите, когато ми е идвало в повече. Хубаво е да знаеш отрано какво искаш, аз до 8 клас наблягах на много работи, на учението, бях в Шесто основно училище. Там много се учи. После се подготвях да вляза в Езиковата гимназия. И имах необходимия бал от изпитите оценки, с които можех да вляза, но отидох да уча в Музикалното училище. Преди Музикалното ми беше много трудно – имаше пиано, пеене и много учене. Докато след това вече… Не мога да кажа, че не ми е било натоварено, но на мен ми харесва да ми е натоварено с учене и с участия като изпълнител. Особено след като концертът свърши, чувството е много приятно. В последните няколко години освен с музиката, с пеенето, покрай Къщата на Архитекта се занимавах активно с организиране на събития, на мен такъв интензивен начин на живот ми харесва.

Защо е тази странна възраст, наречена „пубертет“? Защо е толкова мъчно преминаването през нея за всички въвлечени?

Тук ще бъда кратък. Не ми беше изобщо мъчно и трудно. Доста ми беше овладяно това „преминаване”. Не мисля, че при всички тинейджъри преминава бурно, с проблеми и девиантно поведение. При мен нямаше загуба на ценното време в проблеми и лутане, аз съм използвал времето за свое развитие.

Вярно ли е, че много от младите хора трудно се откопчват от пубертета до пределни години?

Ето, аз съм на 20 години и тъкмо навреме смятам, че се откопчвам и ставам самостоятелен.

Кое е качеството/качествата, които липсват на младите хора? А кои са силните страни на сегашните млади хора?

Не можем да поставяме младите хора под общ знаменател в никакъв случай. Един има едни добри качества, друг има други добри качества. Различни сме! Много е добре, че по някакъв начин се допълваме. Това, което много липсва на младите хора у нас е ориентираност. Може би защото сега съм на такава тема. Трябваше да избирам как да продължа обучението си.  Но този проблем го има и когато избираш гимназия, не само университет. Проблем е и на младите хора и на родителите им, които не знаят къде да се насочат. Някой записва да учи нещо „просто така”. Друг не е наясно и не записва нищо. Аз останах една година след училище да работя, докато реша твърдо къде ще продължа да уча.

По какво, как настройваш вътрешния си компас, за да се ориентираш в живота и творчеството? Кое те води в живота?

Участва при мен много активно интуицията. Нещо решавам да правя и знам, че ще стане. Няма нещо което да не съм завършил. Обаче и голямо мислене пада, когато трябва да започна нещо ново – нов проект, не само музикален… Този мисловен процес доста повече изморява от физическия труд. Постоянно мислим и умуваме с екипа на Къщата на Архитекта, когато създаваме събитие – как ще бъде най-удобно за хората, как ще бъде за нас, кой с какво ще участва, как да бъде интересно, да бъдем всеки път креативни?… Въпросът ти касае и работата, и живота. При мен те доста се сливат, но смятам и че доста добре мога да ги отделям и едното да не влияе на другото. Често се налага да върша неща, които не са толкова творчески.

Каква би била идеалната работа, от която да живееш, да си доволен, да си независим?

Много конкретно ще отговоря, че работата на музикант за мен изпълва тези три изисквания. Трудно е да постигнеш баланса между това, да можеш да се изхранваш от нея, да си доволен от това, което правиш и да си независим. Музикалните компании пречат на независимостта, но помагат да се изхранваш. Ако намериш точния баланс , всичко ще е шест. Важно е да го търсиш, а ако го намериш – ще е много хубаво!

По какво се различават и по какво си приличат творците от условните Източна и Западна Европа?


Има много разлики. Сега тепърва ще се „сблъскам” с културата на Западна Европа, аз досега виждам само продукта оттам. Ще ми бъде много интересно да участвам в процеса на творчество на артисти от Западна Европа, въпреки че там, където отивам, са музиканти от цяла Европа, един такъв микс от култури.

Какъв би искал да се видиш след 20 години? Къде? С кого?

Бих искал да успея да реализирам кариерата си като изпълнител. В никакъв случай не отхвърлям и преподаването. Имах шанса дори малко да пробвам сега. Но може би на един по-късен етап това ще е и моят идеален вариант. Първо  изпълнител, после преподавател. Не разбирам това, което тук масово се случва – някой тръгва да става изпълнител, не успява и става какво – преподавател! Какво би преподавал, като няма опит?! А себе си на 40 години къде? Навсякъде, защото може да си установен някъде да живееш, но творците в джаза, музикантите пътуват много, публиката е на хиляди места по света и не се цели масова изява. По малко, навсякъде!

Какво, къде е „земен рай“ за теб (по химна на Републиката)?

Земният рай може би не е някакво място – България или Холандия или някоя друга страна. Може да променя местоположението си и е там, където в момента се чувстваш най-добре и си обкръжен от хора, които обичаш и с които искаш да си!

Интервю на Уляна Кьосева, dolap.bg

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РАБОТА ОТ:

Банер

ФИКСИНГ БНБ

ВРЕМЕТО

Банер

Търси на пазара:

от 09.11.2018