Казанлък Инфо - Животът... такъв какъвто го познавате в .:www.kazanlak-bg.info:.

Проф. Генчо Начев

 Проф. Генчо Начев, директор на болница „Св. Екатерина“: Има пътеки, които са 100% недофинансирани

Не искам да мисля за протести, а за начини да се реши кризата в здравеопазването

Проф. Начев е роден в Казанлък през 1951 г. Завършил е медицина в София. Национален консултант е по сърдечна хирургия. Шеф на Катедрата по сърдечносъдова хирургия в Медицинския университет и директор на болница „Света Екатерина“.

- Проф. Начев, според данни на НЗОК от вчера средствата за болнична помощ са се увеличили с 60% от 2006 до 2009 година, като основна причина за това се посочва ръстът на хоспитализациите. Как ще коментирате тези цифри?
- Това значи, че болните не се лекуват достатъчно качествено в извънболничната помощ и търсят спасение в болниците. Може би някакъв малък процент от това повишение е в резултат на факта, че в някои болници пациентите не са намерили също качествено лечение и се е наложило няколко пъти да бъдат хоспитализирани по повод на една и съща болест, докато получат ефективното лечение. Не смятам, че населението е станало по-болно. По-скоро причините са основно две. Първо, че доболничната помощ не си върши работата и много заболявания, които могат да се лекуват амбулаторно вкъщи, се налага да се лекуват в болничната помощ. На второ място, че има болници, които не могат да осигурят качествено лечение и това налага повторна и трети път хоспитализация, докато може да се мине само с една, ако се отиде още в самото начало там, където трябва. И последното, което не е за пренебрегване – това е, че заради начина на финансиране болниците правят всичко възможно да запълнят всяко едно легло, което имат, т.е. това е една изкуствена хоспитализация.

- В момента много от болниците са в тежка ситуация - нямат пари за заплати, за консумативи. Как може да се реши този проблем?
- Много просто. Първо – здравеопазването да бъде обявено за приоритет на държавата. Това е политическо решение, което досега го няма. Ние много обичаме да подражаваме на големите страни – САЩ, които са с почти 300 млн. население, Германия с 90 млн., Франция и т.н. Да вземем Швейцария, която има население колкото България. Швейцария има 15 пъти по-голям БВП от нас. В Швейцария 55 млрд. швейцарски франка, или 83 млрд. лв. се отделят за здравеопазване за население колкото българското. Тоест, 2 пъти повече в Швейцария се отделят за здравеопазване. Ние сме много зле, с нисък БВП, но дори ако вземем него на глава от населението би трябвало да се падат 730 лв. В момента реално на човек от населението се падат по-малко от 150 евро на човек срещу 5500 евро на човек в Швейцария. Затова казвам, че не е приоритет здравеопазването у нас. Второто, което недвусмислено трябва да се направи, е да се намали броят на болниците. Болничната помощ също така трябва да се структурира. Това е много важно. Пак ще дам пример с Швейцария, където има 87 болници за спешни случаи. Ние също трябва да имаме такива, за да не оставим населението със спешни случаи. Трябва да направим поне 30 такива центрове с по 5-10 легла, които са само за спешни случаи, за болнично лечение на спешни състояния. На четвърто място трябва да се направят промени в системата на финансиране. Ние трябва да минем на диагностично свързани групи, защото явно пътеките не са механизъм за финансиране. И крайно време е да кажем, че публичният фонд в лицето на НЗОК не може да поема 100% от болничното лечение, защото това не е реално. Затова са недофинансирани пътеките, защото нито плащането е плащане, нито болницата заема нивото, което трябва. И на последно място – трябва да има прозрачност на болничната дейност и контрол на качеството. За тази цел трябва правилата за добра медицинска практика да бъдат въведени задължително, за да се прави периодичен анализ с последващи санкции въз основа на строги правила. И трябва да се създаде лекарската камара.

- Здравният министър Анна-Мария Борисова заяви, че се започва ревизия на клиничните пътеки и ново остойностяване...
- Няма клинична пътека, която да не е недофинансирана. Едни са малко недофинансирани, а други – с много. Ако се прави ревизия на клиничните пътеки, трябва да се стигне до повишаване на тези клинични пътеки, които са недофинансирани в по-голям процент. Има пътеки, които са недофинансирани със 100%, т.е. разходът е два пъти по-голям, отколкото е цената на касата. Такъв е случаят например с 209-а пътека за хирургично лечение на най-тежките случаи. Там 100% средният разход е по-висок, отколкото се плаща от касата. Това значи, че пътеката е 14 500 лева, а средният разход, който се плаща, е 28-29 хил. лева.

- Започнаха преговори между финансовото министерство и лекарския съюз за средствата, които не достигат в здравеопазването до края на годината. Според лекарите те са 205 млн. лв., а според Симеон Дянков - около 125 млн. лв. Защо се получават тези различия?
- Моята информация е, че са около 200 млн. лв. Сигурно БЛС е направил някакви изчисления, а на г-н Дянков като министър на финансите са му представили други. Тоест, трябва да се провери кои изчисления са верни. За мен истината е, че касата ми дължи в момента 5,5 млн. лв. за свършена, отчетена и проверена дейност. Това са от мен липсващите пари за болница „Св. Екатерина“, за която аз отговарям, и като мениджър трябва да съм задължен да я ръководя така, че тя да не е на загуба. При нас специално все още няма задължения в падеж, но вече сме на ръба. Този месец все още ще имаме пари за заплати. След това вече, ако касата не преведе парите, и ние сме в затруднено положение. Но, разбира се, сме направили рестрикции по отношение на заплати. Примерно този месец една голяма част от персонала ще получи само основните си заплати. Няма да има допълнителни възнаграждения, които се формират от извършената дейност, защото лимитът, който ни ограничава в дейност, не позволява да се начислят тези допълнителни възнаграждения.

- Ако се изплатят на болниците 200 млн. лева допълнително, ще стигнат ли до края на годината?
- Би трябвало да стигнат, при условие че има тези лимити от касата. Аз съм много против лимитите, защото наименованието „лимит“ значи, че ти се ограничаваш в тези граници и ако дойде пациент, който се нуждае от такава помощ, ти трябва да го върнеш, но лекари няма как да връщат пациенти. За мен е по-правилно да се казват „прогнозируеми бюджети“, което значи, че ние правим всичко възможно да се поместим в тях, но ако така се случи, че малко се надвишат с няколко процента, в това няма нищо страшно. Това значи гъвкавост на системата. Когато говорим за финансирането на болниците през тази година, трябва да кажем, че то е много по-малко от това, което беше през 2009 г., защото с тези пари от 2010 г. се изплати дейността на болниците за ноември и декември миналата година. Същевременно 2009 г. януари месец отново се получи авансово финансиране с бюджета от 2008 г. Затова този бюджет, който е изразходван през миналата година, е изразходван за 9 месеца. Това не се знае от много хора, нарочно се скрива от други и по този начин истината се изкривява. Затова парите за 2010 г. не стигат. Аз искрено се надявам премиерът Бойко Борисов да е бил правилно информиран за истините за финансирането през 2008, 2009 и 2010 г., така че, като казва, че парите ще бъдат като 2009 г., то те да бъдат реални.

- Лекарите готвят протести, ако до 17 септември не получат отговор дали ще бъдат получени парите за болниците. Това ли е начинът да се излезе от ситуацията?
- Аз съм напълно убеден, че това не е начинът да се решат проблемите, но същевременно протестът е последният начин, който кара обществото да обърне внимание на нещо, което е важно за самото него. Оптимист съм в това отношение и мисля, че няма да се стигне до протест, защото никой няма интерес от него. Така че не искам да мисля за протести, а за начини да се реши кризата в здравеопазването.


Интервюто взе Соня Стамболийска www.klassa.bg