Казанлък Инфо - Животът... такъв какъвто го познавате в .:www.kazanlak-bg.info:.

Сумите за избор на екип не трябва да се фиксират

 Проф. Генчо Начев, изпълнителен директор на болница „Св. Екатерина“: Сумите за избор на екип не трябва да се фиксират
Необходими са строги критерии, по които да се следи дали пациентите не са изнудвани да плащат за тази услуга

Снимка: Константин Велков

Проф. Генчо Начев е роден на 9.11.1951 г. в Казанлък. През 1975 г. завършва Медицинския университет в София, а от 1978 г. става асистент в Медицинската академия с конкурс, където по-късно получава званието “професор”. В момента е директор на Университетската болница „Св. Екатерина“ в София.



- Проф. Начев, здравният министър д-р Стефан Константинов предложи да се регламентират сумите за избор на екип и на специалист между 350 и 950 лева. Как гледате на тази идея?

- Трябва да има регламент в избора на екип, да има някакви правила. Похвално е това, че тези правила за избор се опитват да въведат министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов и екипът му. Хубаво е, че се говори явно за тази допълнителна опция и за пръв път се опитва да се постави някакъв регламент.

Според мен обаче болниците трябва да бъдат оставени сами да решават този въпрос, което означава да не се фиксират сумите. Това е необходимо да се направи, защото, ако досега са вървели суми в тази ниша, които са по-високи от сега определените, значи, че се създават условия да се дават част от парите „под масата“, което не е редно. След това трябва да се определят и строги критерии, по които да се правят проверки, за да няма изнудване и да не бъдат принуждавани хората да си избират екип.

През миналата година в „Св. Екатерина“ от избор на екип са се възползвали 5,04% от всички пациенти, които са били хоспитализирани, а за първото шестмесечие на тази година цифрата е 5,24%. Оттук се вижда, че не може да се говори за никаква принуда, защото много нисък процент от пациентите са избрали екип и специалист. Така че, отново ще кажа – много е добре, че са решили да има регламент, но трябва да се помисли дали да има фиксирани суми. Според мен по-добре да няма такива, а да се казва до какъв процент от пътеката може да се определят и да се остави възможност за самостоятелност на болниците. Те знаят през годините какви суми са били приемливи за хората и какви те са готови да отделят, ако имат желание. Най-важното обаче е контролът, който трябва да се прави на няколко месеца. Може да се прави анализ на това, колко души са избрали екип, да се проверява на място, като се обяснява на гражданите, че имат право на тази услуга, но само ако искат, а не да бъдат принуждавани. Също така смятам, че навсякъде трябва да бъде написано, че качеството на лечението на пациентите е осигурено независимо от техния избор.

- Според справка на здравното министерство сега за избор на екип цената е достигала и до 10 хил. лева. Нормално ли е да се искат такива суми?
- Мисля, че това е ненормално и затова трябва да се направи проверка. Не знам за каква интервенция може да се поиска такава сума, може би за такава, която например в чужбина струва 50-60 хил. евро и изборът на екип е много важен. У нас обаче смятам, че не може да има толкова високоспециализирана дейност, която според цените на пътеките да бъде оценена на 10 хил. лева само за избор на екип, след като най-скъпата пътека е 10 хил. лева. Смятам, че за най-скъпите клинични пътеки е нормално да се искат от 15 до 25% от цената на пътеката за избор на екип, а при по-евтините – до 50%, както и бе предложено от здравното министерство, но да не се ограничава самата сума. Например, след като най-скъпата пътека е 10 хил. лева, 20% от нея са 2000 лева, до тази сума може да се иска за избор на екип, но тя може да бъде и по-малка. Добре е, след като от МЗ са открили, че пациентите са плащали 10 хил. лева само за избор на екип, да се анкетират тези хора и да кажат защо са го направили.

- Според вас добър ли е методът пределните суми да се определят като процент в зависимост от цените на клиничните пътеки, както се предлага от здравното министерство?
- Това е една от идеите, която според мен е приемлива. Смятам, че така е добре. Друг вариант може да бъде например да се определят в зависимост от това, колко високотехнологична е една дейност.

- Как вървят плащанията към болниците в момента, започват ли да се нормализират?
- Плащанията вървят добре към момента. Трябва да се издължат още част от парите, които сме отчели, проверили и приели, но не са изплатени за юни и юли. В момента здравната каса се опитва да плаща, както е обещала, все още е назад в графика, но се приближи доста към него. Докато има лимити обаче, условията за работа в болниците не могат да се нормализират. При всички случаи ще има листи на чакащи, недоволни граждани, това е сигурно. Мога да кажа обаче, че сега с плащанията е по-добре от това, което беше.

- Една от идеите на министър Константинов е да се направят т.нар структуроопределящи болници, в които лечението на здравно осигурените българи да бъде абсолютно безплатно...
- Това може да стане, ако някой плати разликата между реалната цена и тази, която здравната каса плаща. Има логика да се направят такива болници. Щом има кой да доплати разликата, естествено, че всички ще се лекуват, без да доплащат. Структуроопределящите болници са тези, които са равномерно разпределени на територията на България и дават сигурност за всеки гражданин, който е задължително здравно осигурен, по закон да получи еднакво по качество медицинско обслужване от болничната помощ и да има равен достъп до него.

- Какво ще се случи с останалите болници, които не са структуроопределящи?
- Смятам, че те трябва да останат на местната власт да решава какво ще прави с тях и вече тези, които преценяват, трябва да решат необходими ли са тези болници и как трябва да функционират. Другите варианти е да се приватизират или да се промени предметът на дейност на болницата – от активно лечение да мине в лечение на социални дейности, долекуване и др.

- Как ще коментирате отлагането на изискването за минимален брой легла в болницата, с което щяха да бъдат закрити около 50 болници?
- Според мен Министерството на здравеопазването много правилно е отложило изискването за минимален брой легла, защото ефективността на една болница не се измерва с броя на леглата, нито с броя на операционните й зали или маси. Ефективността се изразява в това, колко пациенти преминават през тези легла годишно и колко качествено са лекувани те, така че все по-малко и по-малко усложнения да има от тяхното лечение.

- Трябва ли пациентите да си доплащат за преглед при специалист, ако искат да отидат при него, без да им е необходимо направление?
- Това отдавна сме го искали и сме го предлагали като идея. Така е най-добре, понеже няма направления. Който не иска или не може да доплати за специалист в доболничната помощ, трябва да изчака за направление. Трябва да се знае, че в здравеопазването има много прости неща. Една услуга струва пари. Ако касата плаща по-малко за дадена услуга, някой трябва да плати остатъка от цената, който не е включен. Единият вариант е или цената на услугата да се намали, което значи, че нейното качество ще се влоши, а другият вариант е някой да доплати услугата, за да бъде на същото качество. Сега една услуга се заплаща от касата например на 8 единици, а тя струва 10 и в същото време искаме качеството да е високо и хората да бъдат обслужвани навреме. Това обаче е един луд ентусиазъм от страна на лекарите, който продължаваме дълго време, но не може да е вечно.

- Вчера стана ясно, че от 1 януари НЗОК ще поеме лекарствата за редки заболявания, трансплантации, които се поемат от здравното министерство. Ще бъдат ли те по-достъпни за пациентите така?
- Ако този ангажимент отива в здравната каса със съответния финансов ресурс за неговото покриване, касата няма да има проблем да реимбурсира и тези медикаменти.

- От лекарския съюз скъсаха споразумението с премиера. Как гледате на лекарските протести, които се провеждат в момента?

- Аз съм за разумния диалог. Иначе в една демократична държава винаги има място за законово определени протести. Никога не съм бил привърженик на протестите.
Моята работа е да направя така, че ефективно да се харчат парите в болницата. Който иска да протестира, има това право, но аз не се присъединявам към такъв протест. Мисля, че даже много по-разумно е да седнем и да поговорим кои са компромисите, които могат да се направят и до каква степен може да се направят, как ще бъдат нещата първите няколко месеца за следващата година и как да направим така, че парите, които има, да се разпределят по най-ефективния начин и в крайна сметка пациентите да бъдат лекувани по-добре. Има няколко доста кардинални въпроса, на които трябва да се даде отговор и той може да се даде от всички страни чрез един разумен диалог.

- Как оценявате бюджета за здравеопазване за следващата година? Ще се подобри ли ситуацията в системата?
- Нямам точните цифри на проектобюджета, той не е вкаран и още за гласуване. Мога да кажа обаче, че ако той е същият като тази година, нищо няма да се промени. Не може да се прави и никаква реформа, тя догодина трябва да се подготви, като за тази цел трябва да има първо спокойствие за осъществяването на здравната помощ в болниците, да няма напрежение в системата. Тогава вече трябва да се подготвят нещата в тази посока и реформата да стартира от 2012 г. Разбира се, всички предложения за нея трябва да бъдат обезпечени с финансов ресурс.


Интервюто взе Соня Стамболийска www.klassa.bg