Казанлък Инфо - новини и видео в .:www.kazanlak-bg.info:.

БСП сама си удари шамар с данданията около чинията на върха

Капанът Бузлуджа
Илиян Савков
Валерия Велева

Понякога се учудвам на умението на Бойко Борисов да вкарва противниците си в капани. При това го прави с такава лекота, че те се усещат в клопката едва след като са чули щракането на резето зад гърба им. Точно това се случи миналата седмица, когато премиерът реши да откликне на сякаш отдавна стаеното желание на ръководството на БСП да си върне чинията на Бузлуджа. Искате я - давам ви я, рече великодушно Борисов, сякаш цял живот е търсил собственик на порутената култова сграда с надежда, че след като тя попадне в добри ръце, ще възвърне тоталитарния си блясък и величие. Те пък по момчешки му отговориха: Дай ни я, да видим ще имаш ли мъжество да си удържиш на думата, и цопнаха в дълбокото. Ама толкова дълбоко, че излизането им оттам ще е равносилно на връщането им на власт.


Скандалът избухна не къде да е, а в сърцето на партията.

И не между млади и стари, а между млади и млади
Кристиян Вигенин срещу Антон Кутев и Явор Гечев. "Не искам да ставам роб на сгради, възстановяването и поддържането на полуразрушената чиния не ми изглежда оправдано, при положение, че в партията едва покриваме основните си разходи", гръмко зашлеви своите евродепутатът, разкривайки финансовото състояние на Столетницата, и то пред избори. От отсрещната страна неговите му размаха пръст - той няма право да говори така, ще станем за смях. И всички наистина станаха за смях, защото за пореден път разправията накара мнозина да се запитат: дотам ли стигнаха в БСП, че да нямат единно мнение дори за собствения си храм.

Странно, лидерът Сергей Станишев замълча. Удобно. Изглеждаше като дете пред първата си светеща коледна елха, когато незаконно дръпна шалтера и звездата на 70-метровия пилон грейна, за да вдъхнови поредния партиен събор. Но не му приличаше нито като политик, нито като бивш премиер да се прави на уличен хулиган, строшил поредния прозорец. Именно през неговите очи България видя разрухата, за която и той, и партията му, и държавата носят вина. Този миг, не знам дали го осъзнава, беше част от присъдата му като довчерашен управленец и настоящ партиен лидер, оставил в ръцете на вандалщината един от най-величавите върхове на нашата история.

Станишев наистина падна в капан. Защото за последните 20 г., след като правителството на Филип Димитров одържави чинията, левицата имаше предостатъчно възможности да се погрижи за нея. Имаше половин мандат на Виденов, цял мандат на Станишев, дори и по времето на царя можеше да я стопанисва, ако имаше желание. Не го направи. Точно след 2001-а сградата е била ограбена до шушка - шкафове, телевизори, багери, дори ски влекове и обувки за ски. (Нещо като разграбването на "Раковски" 134 след развода с Костов). И никой досега не е потърсил виновник. Включително и БСП. И правителството на БСП дори! Затова днес звучи цинично искането й за оставка на който и да е от настоящото управление. Освен това всяко лято Столетницата събира на Бузлуджа по 40-50 хиляди свои симпатизанти, по левче да беше им взела, по едно кебапче по-малко да бяха изяли - щеше да събере средства за възстановяването на паметника, а не едва сега да разкрива дарителска сметка. Ако го бе сторила - нямаше и да допусне разрухата.

Има обаче и нещо друго, което обрича паметника нагибел. Днес огромна част от младите в БСП не приемат като своя тази сграда, гордост на БКП от времето на развития социализъм. "Върхът е наш, чинията е на Живков", казва Вигенин. А това вече говори, че каквито и кампании да предприема "Позитано" 20 за това "капище", то никога вече не може да стане част от сърцето на партията както е било замислено през 1981-а, когато е построено. Столетницата е пропуснала невъзвратимо мигове, в които да съхрани звездата на Бузлуджа в съзнанието на младото си поколение. В новото време то търси прагматични и адекватни изяви за идейната си ориентация, а не връщане към измислени идоли. Несъхранена чинията на Бузлуджа, макар и да е била уникален архитектурен обект, е изживяла времето си, както паметникът пред НДК. Те се разпадат пред очите ни, както споменът за времето, което БСП не може да съхрани. И като символ за безхаберието й. А желанието на някои червени рамбовци да я защитават в момента придава комедиен характер на офанзивата им, желание за противопоставане на всяка цена с правителството, търсене на измислен двубой с Борисов с цел предизборно сплотяване на редиците. И ако утре правителството върне сградата на БСП, това едва ли ще е показател за мъжествеността на Борисов, но ако след година-две тя остане в същото състояние, ще е шамар за днешното ръководство на БСП. Но тогава това няма да има никакво значение. Изборите ще са минали. А въпрос на мъжество ще е дали това ръководство ще остане на върха на БСП.

информация: http://paper.standartnews.com

 

coronavirus.bg