Казанлък Инфо - новини и видео в .:www.kazanlak-bg.info:.

Данчо Данчев: Българинът се връща към своята история и на Шипка това се усеща най-добре

 Снимка: Данчо Данчев и Ради Милев
Фокус: Г-н Данчев, каква е историята на музея на връх Шипка?
Данчо Данчев: Националният парк-музей „Шипка” е един от големите мемориални комплекси в България. Още от 1936 година започва осезаемо да влиза в историческата памет, което е две години след като е открит Паметникът на свободата на връх Шипка. През 1936 година е обявен за народен парк, а 1956 година е обявен за Национален парк-музей „Шипка”. Три години по-късно и Бузлуджа е включена в този комплекс и става „Шипка-Бузлуджа”. Интересното е, че на „Шипка” от 1956 година, след големи разисквания се решава да бъде организирана една експозиция на открито на мястото на събитието, като се покаже цялото бойно поле с всички негови съставни елементи. Това са батареи, пехотни коти, землянките, в които са се помещавали командни пунктове на ген. Столетов и изобщо се прави една възстановка на събитието, а по-късно се прави тържествен подход, вечен огън. С годините се обогатява този мемориал и още по-късно в самия паметник се развива една много сериозна експозиция на самото събитие.

Към днешна дата Националният парк-музей „Шипка” е един историко-архитектурен резерват с много атрактивна визия. Много добре е поставен в пространството от всяка гледна точка, включително и географска – в средата на България, на прохода, добре е рекламиран и добре илюстрира събитието. Имаме си и мултимедийна зала, в която няколко филма допълват информацията за Шипченската епопея. Това е един работещ, действащ музей, с немалка посещаемост, дори и в кризисните няколко години, което може само да ни радва. Тази годишнина не е кръгла, но въпреки всичко идеята на габровската областна управа не е лоша. Всяко нещо, което се добави на „Шипка” е в полза на обекта. Скоро, когато разговарях с областния управител, му казах, че на Трети март в последните три години „Шипка” импулсивно стана място за национални чествания, защото хората, които идваха на трети март, бяха от Плевен, от Хасково, от Стара Загора, от Кърджали. Изобщо имахме едно усещане за национално достойнство и за историческа памет, което след годините на нихилизъм българинът се връща към своята история и към своето национално достойнство и може би едно от местата, където най-добре се усеща това, е Шипка.


Фокус: Това ли е символът на България?
Данчо Данчев: Може би символът на свободна България. Този паметник е строен като паметник на Възраждането и Освобождението, а по-късно самата българска общественост му дава друго име – Паметник на свободата на връх Шипка. Благодарение на Шипченския проход и на задържането на тези части на армията на Сюлейман паша, се решава проблемът със свободата на България. Значи можем да го приемем като един от символите на свободна България и Освобождението. Трудно ми е да правя квалификации в тази посока дали това е символът на България, но мисля, че това е един от сериозните символи на свободната българска държава и на нашето участие в този процес на българското Освобождение, което при всички случаи не ни е дадено даром, а сме си участвали съобразно нашите възможности, сили и опит, защото да воюваш срещу голямата турска армия не е по силите на българските въоръжени малки отряди, а е по силата на друга подобна армия, в случая руската. Но българското Опълчение с помощта, с разузнавателните сведения, които е давало, със стопанската помощ – всичко това ни показва, че ние имаме активен принос в този процес на освобождаването на България в 1877 – 1878 година.


Фокус: Кои са основните моменти от Шипченската епопея, които трябва да се запомнят и с които да се гордеем?
Данчо Данчев: Основните моменти от това събитие са, че в едни тридневни сражения, когато в следствие погрешна информация руският балкански отряд на ген. Радецки тръгва към Елена, малкият отряд на ген. Столетов – 5500 човека срещу 35 000-на армия успява да задържи три дни прохода, докато дойде помощта. Това е основното и категоричното – един безпримерен героизъм, една отдаденост. Те са можели да се оттеглят. Вазов, в малко по-късно време, ходейки по Шипка, е усетил силния, сублимният момент и го е отразил в своята ода „Опълченците на Шипка”. Пък и всички историци отдават дължимото на Шипченската епопея. Основното, което трябва да се помни, е, че тези сражения са едни от най-решаващите във войната и благодарение на тях се стига до победния край. Ако Сюлейман паша беше минал през Шипка, нещата щяха да имат съвсем лош край, както за руската армия, така и за българското население. Шипка е разковничето в Освободителната война и може би най-важният момент. Не напразно сега на Шипка има 26 паметника, които по един или друг начин съвсем категорично разказват събитията.


Фокус: Вазов правдиво ли е отразил събитията в своята ода?
Данчо Данчев: Естествено. Ако човек прочете след войната книги от офицери, които са били участници в тази Шипченска епопея и след войната стават офицери в българската армия, те пишат едни от първите книги за боевете, операциите на Шипка, ще разберем, че всичко, което тогава Вазов го пише, макар и в по-поетичен, по-емоционален смисъл, съвсем ясно отговаря на историческата истина и на събитията. Няма нищо поетично привнесено или като факт неясно.


Фокус: С какво е велик подвигът на войните на Шипка в руско-турската война?
Данчо Данчев: Подвигът на опълченците на Шипка можем да го определим само със суперлативи и да го окачествим като велик, самоотвержен, решаващ. С какво е велик – със значението си, изключително значим факт по време на войната и на второ място с тези добродетели на войнска слава, на героизъм, които може би от съвременна гледна точка трудно могат да се усетят, да се разберат, да се определят.


Фокус: Няма ли ги днес тези ценности?
Данчо Данчев: Ценностите винаги ги има, но в различна степен присъстват в живота. Възрожденското общество само по себе си е възпитавало едни ценности, съвременното общество поставя вече други неща, които са актуални в ценностната система. Общи понятия като патриотизъм и като национално достойнство фигурират във всички общества и са част от базиса на един характер и на определението на националната идентичност. Дали си швейцарец, българин или американец, ти трябва да си обичаш родното място, родината, да си държиш на историята, да я помниш.


Фокус: Каква сила носи някогашното бойно поле?
Данчо Данчев: Някогашното бойно поле не носи сила, а внушение, носи чувство, носи емоция. Когато човек е дошъл тук, има една естествено възникваща емоция още предварително, когато тръгва за това място. При всички случаи съществува идеята за поклонението пред тези хора, които са си дали живота за Освобождението. Силата е във внушението, което дава мястото – внушение за национално достойнство, за героизъм, за една предопределеност на нещата в смисъл, че България вече е узряла за своята свобода и нещата се развиват по най-логичния и категоричен начин. Трябва да дойде Освобождението и то си идва.


Фокус: До къде е стигнало проучването на документацията във връзка с участниците във войната?
Данчо Данчев: Близо 20 години музеят работи върху един тритомник на българското Опълчение, което преди три-четири години беше приключен и сега се ползва доста широко в научните среди и от музейните работници. Това са три тома – Българското опълчение. Биографичен и библиографски справочник. Ние сме правили едно обобщение на всичко, което е описано плюс голямата събирателна дейност по общините, по музеите, по селата. Това е най-пълното издание на такава литература специално за българското опълчение. Това е, което през последните години музеят е разработвал в научната си дейност.


Фокус: Знае ли се достатъчно за някои по-видни опълченци?
Данчо Данчев: Знае се, да. Самите родни места си имат ангажимент към опълченците, които са излезли от там, но в този тритомник са описани биографията и миналото на съответния опълченец, ролята му в опълчението и особено на тези, които са загинали в тази война. Проучени са нещата и при желание от някоя институция или някой гражданин, може да се подава информация в тази посока, стига тя да има по-конкретен характер.


Фокус: Как успявате да опазите тези части от външната експозиция от кражби, например?
Данчо Данчев: Имаме полицейска охрана, имаме и СОТ. Доста трудно. Вече пет-шест години нямаме такива проблеми, но от време на време има кражби, както тук на Вечния огън преди 10-12 години. Бяха окрадени части от две оръдия. Стараем се да наблюдаваме нещата, да ги държим под контрол. Шипка е с площ 2223 кв. м. или една голяма площ, която е резерватна територия, а около паметника са съсредоточени най-важните неща. Вечният огън е облицован с медна ламарина, която е доста дебела – към 3 мм, той е голям – с диаметър 4 метра и половина. В една доста мъглива нощ преди няколко години, въпреки че наблизо има полицейска охрана, недобросъвестни български граждани отиват и буквално „разопаковат” този паметник, открадват ламарината. След седмица се връщат и ги хващат. Това е леко тъжната история как не щадим дори националните си паметници.


Фокус: Колко са посетителите годишно?
Данчо Данчев: Посетителите са между 90 000 и 100 000 годишно.


Аделина ГЕОРГИЕВА  Агенция „Фокус”

 

coronavirus.bg



loading...