Казанлък Инфо - новини и видео в .:www.kazanlak-bg.info:.

Д-р Игнатов: Политическата система в България предаде солидарността на хората

 Визитка: д-р Димитър Игнатов е почетен председател на БЛС. Хирург.

-Д-р Игнатов, колко десетилетия делят българите от онази здравна реформа, която искат работещите и плащащи данъци хора в България: електронна лична карта, с персонални кодове, с персонални вноски?

- Ако така вървят нещат, повече от 100 години ни делят от тази реформа. Защото няма воля да се направи тази здравна реформа. Системата сега е направена за източване, а не за помощ на хората. Това е основната идея, която е заложена в сегашното и в предишното управление и оттам идват проблемите. Когато е създавана системата, тя е създадена в нейната цялост.

За съжаление обаче политическото управление се дели на мандати, а ние не успяхме да завършим нашият мандат. През 2001-ва завършихме нашият мандат, но не успяхме да го продължим. Ако бяхме успели, то тогава реформата в здравеопазването за 8 години щеше да бъде завършена цялата, включително и в техническата й част по отношение на индивидуалните карти, защото те са много важни. Те са важни не само като информация ,а и за да убедят хората във верния модел на реформа. През тези карти, през които всеки вижда колко внася за осигуровка или колко държавата внася за пенсионери, ученици, войници и прочие и колко харчи за човека, ще види разликата и смисъла. Ще види, че всички по малко дават, за да могат да харчат по -много за тези, които са болни.Това е германският солидарен модел на здравна реформа. Тогава хората ще разберат, че с малките вноски, които дават, имат възможността когато се разболеят да получат максимум. Когато политическата класа не желае този солидарен модел на реформа и вноски, който консолидира народа като цяло и го прави Не управляем, а мислещ народ, прокарва системата. Когато не иска, а иска да го остави несолидарен народ, то тогава всяка коза за свой крак, всеки сам за себе си да си оправя нещата, кой как може и как го разбира и свари, ето го резултатът пред вас. Политическата система в България извърши предателство спрямо солидарността на хората.Защото хората показват тенденция към солидарност. Това, че с един SMS може да събереш парите за лечение на едно болно дете, с един концерт можеш да събереш парите за един болен певец и прочие пр. показва, че хората са склонни за тази солидарност. Но тя е насочена към отделни случаи, а не към цялото общество. Тук е и най- голямата направена политическа грешка: солидарността между хората не е стимулирана, а обратното: стимулирано е разединението. Всеки сам. Това пречи на системата. И второто нещо, което пречи на здравната система у нас е неподготвеността на кадрите в сферата на здравеопазването. Ето с това управление се доказва: за две години във властта, се смениха 3-ма министри на здравеопазването. Това е смешна работа!


- Защо винаги се получава така? Здравеопазването трудно си намира читав министър. Очевидно лекарите не стават за министри.

- Не, друг е отговорът: некомпетентни са тези лекари, които са избрани за министри. Това е фаталната истина. Макар че са ми колеги и не е удобно, нито много редно, да го кажа. Но това е истината, тя е по-скъпа от всичко. Некомпетентни са!

- Излиза че по-добрият министър на здравето ще е не лекар? Така ли?

- Не, става дума за хора , които ще са политически лоялни към здравната система, а не с въжеиграчи и крадци да правим здравната реформа. Когато се прицелваш в парите а Здравната каса и то в онази част, в която са лекарствата и целиш да ограбиш тази Каса, как ще можеш да управляваш здравеопазването и самата Каса, когато мислите ти са задни?


- Има ли начин тази порочна практика да спре, защото и сега се твърди, че на практика почти няма вярна епикриза, масово лекарите пишат едни неща, а става дума за друго, за да „заработят" парите си, а в същото време 200 милиона лева е издръжката на чиновниците в Здравната каса. Има ли начин да секне тази порочна система или поне кръгът в един момент да се затвори?

 

- Има, разбира се изход. Трябва да се сменят хората, системата в България е тотално сбъркана. Ще ви дам пример: в Закона за лечебните заведения, приет през 1998 година е записана глава
„Приватизация". Тази приватизация не е самоцелна, нито за да даде идеалната част на лекарите от тази сграда. Но те стават собственици, индивиди, те не са наемни работници, което променят тяхната философия, променя смисъла на техния живот. Един личен лекар не може да бъде подчинен нито на партийния секретар, нито на синдикалиста, нито на ръководителя на звеното. Той е самостоятелна, индивидуална единица, която носи цялата отговорност, менажира дейността , назначава сестри, лекари край себе си, обединява всичките им усилия в полза на хората. И получава парите си от Здравната каса, почтено и честно. Те не искат обаче такива хора, защото такива хора мислят по друг начин, и такива хора обръщат мисленото на цялата държава. Ето ,защо тази Поликлиника в Казанлък не е приватизирана от лекарите? Защо? Защото не им дадоха тази възможност. Политиците видяха къде е точката, в която лекарят се откъсва от наемничеството и става независим и не позволиха това да се случи. Това е само един пример. Не може само с наемен труд държавата да върви напред.! Трябва да има ярка средна класа. Държавата не я определят нито най- бедните, нито най- богатите. Средната класа определя държавата, ние не сме я създали тази класа. Ние я унищожаваме тази средна класа. Полека- лека същите тези хора, лекарите се превърнаха в медицински чиновници, каквито бяха едно време. Те имат едни заплати, кой колкото им даде. Пак някой друг дава парите, а не колкото те си изкарат. А системата на фондовото финансиране дава възможност във благородното съревнование помежду им, на всички тези, които участват в процеса, този, който е най- добър да има и да вземе най- много. По-справедливо от това не може да бъде. А специално в медицината най- добрият става ясен лесно: той има много пациенти, които го търсят.


- Казахте много пациенти. Но не мислите ли, че именно многото пациенти превръщат на практика голяма част от личните лекари в недостъпни, нефункционални домашни лекари. До много от тях се стига трудно, трудно е снабдяването с направления, при тези джипита винаги е пълно с хора.

- Ама това е въпрос на организация на труда на самото джипи. Нормата е 1500 пациенти на едно джипи и те могат да бъдат обслужени от един човек. Средната годишна заболеваемост е 30-35%. Това, че в даден момент всички болни се струпват пред кабинета, че няма ред , а има хаос, е въпрос на организация на самото джипи. А не въпрос на реална нужда и потребност. В Рамковия договор е заложено също, кога това джипи трябва да назначи помощници- фелдшери, сестри,той как ще си разпределя работа. Личните лекари не проумяват това, че те самите са мениджърите, а не директорът на някаква си поликлиника, която е измислена. Тогава няма как да им излезе сметката. Затова или те ще са недоволни като финанси, които получават, или хората, защо не са обслужени навреме. На всичкото отгоре тези лични лекари на всеки 6 месеца могат да бъдат сменяни от публиката. Че какъв по-добър механизъм да дадеш за избор, да си тръгнеш от лекаря, ако не си доволен от него, без да кажеш и дума?


- Много или малко са болниците в България?

- Броят на болниците се определя от публиката. Щом една болница има пациенти, значи тя е добра и няма кой да я затвори. Ако обслужва добре болните, ако е близко до дома им, ако удовлетворява техните нужди и виждания за здраве, значи тази болница има право на съществуване. Най- малко пък министърът има право да затвори такава болница. Нуждите на хората определят болниците. Аз не бих се наел да кажа колко болници трябва да има в България, при положение, че сме на първо място в страните от ЕС по смъртност от инфаркти и инсулти. Не бих допуснал такова нещо. Тогава здравеопазването ще стане безцелно: всеки лекува всичко, но това, от което най- много страдат българите, няма кой да го излекува. Стигнали сме дъното на парадокса: 300-400 болници, всеки лекува нищо, а в това време сме на първо място по инфракти и инсулти. Е, каква е тогава тази здравна система? Каква цел си е поставила тази здравна система? Каква цел си е поставила управляващата партия по отношение на здравеопазването на страната, за да има толкова болници и толкова фатално болни хора у нас? И толкова пари дават за всичко това- 3 милиарда лева годишно. Тогава каква цел гоним?


- Вие имате ли отговор на този въпрос?

- Имам. Отговорът е в почтеността и квалификацията на докторите. Висококвалифицираният доктор е търсен от всички. Нискоквалифицираните лекари и нискоквалифицираните звена, съществуват поддържани изкуствено. Та това е социализъм в действие.

Деляна Бобева dariknews.bg

 

coronavirus.bg