Не случайно миналото лято, когато за пръв път бе направена възстановка на боевете за отбраната на Шипченския проход на истинското им място отправих призив към президента на републиката да събере кураж и да върне с указ истинското име на връх Шипка – Свети Никола, но за жалост това отново не се случи. Имам някакво обяснение за себе си, какви са причините, тъй като силно вярвам в принципа за уважение към институциите няма да си позволя емоция.“, коментира в Стара Загора проф. Петко Петков, който бе сред главните инициатори за възстановяване изконното име на старопланинския връх.
Той изрази своята надежда, че тази нерешителност в президентската институция да се съобрази с историческите факти ще премине.Според него аргументът за отказа на комисията по наименованията при президентството, че липсвала широка обществена подкрепа окачестви като несериозен. Той припомни че подписите си под предложението за името свети Никола са положили хиляди българи от цялата страна, по опасното е , категоричен е проф. Петков че продължаваме да имаме два върха с едно и също име, докато в най-новите учебници по история вече е записано Свети Никола.
„Надявам се в недалечно бъдеще тази комисия да преразгледа решението си. Надявам се че МОН и МК да прочетат предписанието и да се включат в една бъдеща широка дискусия по темата, за която има и категорична позиция на Светия Синод!“, отбеляза още историкът, който взе участие в поклонението пред паметника на Васил Левски в съседство със старозагорския храм „Свети Димитър Солунски чудотворец“, където карловецът е приел духовното име Игнатий.
В словото си пред множеството, след заупокойната литургия, отслужена от митрополит Киприан , проф. Петко Петков благодари на старозагорци, че са откликнали на призива му поклонението да се извършва на 18 февруари, а не на сгрешения преди десетилетия 19-и.По този начин Градът на липите е вторият голям български град Велико Търново, където историческата истина е спазена.
В емоционалното си обръщение ученият риторично запита: „След като толкова силно почитаме Левски/Игнатий и тачим името и делата му; след като кичим кабинетите си с лика му , сякаш е индулгенция за греховете ни, можем ли да бъдем като него: умерени в приказките и решителни в действията, способни да събираме, а не да разделяме българите? По християнски смирени, но и последователни в преследването на общите ни цели? Уважителни към другия: бил кой бил различен: българин, турчин, евреин, циганин, сириец…Но не с цената на самоунижение и самоподценяване! Търпеливи, но в името на кауза, на заради просто оцеляване. Обичащи живота, разбиран като съвкупност от духовни добродетели и ценности, а не само като материално благосъстояние…“
Още по темата:
| < Предишна | Следваща > |
|---|
